Почетни граждани

  • Стоян Денчев

Проф. д-р Стоян Георгиев Денчев е роден на 11.02.1953 г. в гр. Елхово. 
   Завършва математика в Софийския университет. През 1978 г. придобива магистърска степен по публична администрация и компютърни науки. През 1983 г. е защитил докторска степен – компютри и информационни системи. Работил е в Централен машиностроителен инситут – София последователно като програмист, ръководител на лаборатория и научен сътрудник. 
   От 1985 до 1989 г. е на отговрни длъжности в Информационния център за трансфер на технологии „ИНФОРМА“ – София, където достига до длъжността зам. генерален директор. През 1993-94 г. е Главен секретар на Министерски съвет, а по-късно посланик във Финландия. От 1994 до 1997 г. е депутат в 37-то Народно събрание на РБ и зам. председател на комисията по външна политика. 1997 – 98 г. е политически секретар на Обединение за национално спасение. От 1998 г. до 2001 г. е Вицепрезидент на Корпорация МГ. По настоящем е ректор по библиотечно дело и свободен консултатнт – Инвестиции, комуникационни стратегии, PR, човешки ресурси, лобиране и ПА. С множество научни степени и спцеиализации у нас, в САЩ и Япония/Международен университет – София – професор – Мениджмънт Информационни системи, Системен анализ; ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – доцент – Управление на информационните ресурси; гост-доцент на Департамента по инженерни науки на Калифорнийския университет, Бъркли, САЩ; гост-професор в Университета в Портсмут и др./.

   Член е на Обществения съвет на Международната фондация за единство на православните народи със седалище Москва. До октомври 2002 г. е Главен координатор на Българския бизнес клуб „Възраждане“. Член на настоятелството на храм-паметник „Св. Александър Невски“ – София. 
   Оказал е постоянно съдействие по реконструкцията на православните цървки в с. Жребино, с. М. Манастир, с. Кирилово и храм „Св. Димитър“ – гр. Елхово. 
   Особено голяма е неговата заслуга за осъществяването на идеята за ГККП и Митнически комплекс в района на Лесово – Хамзабейли. Мотивацията пред държавните институции, лобирането пред съответните министерства и от двете страни на границата са до голяма степен плод на интелекта, находчивостта и прозорливостта на нашия съгражданин
г-н Денчев. 

  • Иван Джорев

Иван Велков Джорев е роден на 17.05.1976 г. в гр. Ямбол.
   От ранно детство започва да тренира борба при баща си Велко Джорев, който по това време е треньор в ДФС „Ст. Караджа“ – гр. Елхово. 
   Началното си образование е завършил в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Елхово. От 1986 до 1994 г. учи в СОУ „Младост“ – гр. София – спортен профил. През 2000 г. завършва колежа към Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов. 
   От 1986 г. до 2003 г. включително е републикански шампион по борба за България в категориите за деца, юноши и мъже.
   През 1992 г. е четвърти на световното първенство за юноши. 
   През 1999 г. е шампион и носител на „Златен пояс“ в международния турнир „Дан Колов“.
   През 2000 г. е трети на европейско първенство в Будапеща. През същата и следващата година отново е шампион на турнира „Дан Колов“ и за 2001 г. – шести на Европейското първенство. 
   Шампион на множество други международни турнири. Титулят в националния отбор по борба. 
   С изключителните си постижения в областта на спорта прослави родния си край и доказа, че той от древни времена е бил люлка на един от най-българските спортове – борбата.

  • Стойчо Стойчев

Стойчо Петров Стойчев е роден на 13.12.1922 г. в гр. Елхово. Пленен още от детстовото си от чудната омая на театъра тръгва по училищните и селски сцени като най-активния участник в художествената самодейност и поставя началото на една истинска театрална школа в града. 
   През м. септември 1945 г. поставя на елховска сцена „Майстори“ на Рачо Стоянов, „Царска милост“ от К. Зидаров, „Без вина виновни“ от А. Островски и др. От 1952 година следват изявите му като актьор в държавните професионални театри – Хасково, Шумен, Сливен и Бургас. През 1969 – 1970 година завършва с отличие Пловдивската национална школа за художествени ръководители. 
   На елховска сцена под негово ръководство са направили първите си стъпки талантливи актьори като Велко Кънев, Иван Вълчнов, Стоян Гъдев, Любомир Ялъмов, Антон Карастоянов, Михаил Петров, Кънчо Арабаджиев, Желязко Дянков, Иван Вълков, Димитър Донков, Кольо Пехливанов, Мария Колева, Николай Вълканов, Анастасия Демирева, Мишо Дянев, Христо Стойчев, Златка Керемедчиева. 
   За този дългогодишен и неуморен труд той е удостоен по повод 50 годишния му юбилей със значката „Отличник“ на Комитета за култура. Следва ордените: „Св. Св. Кирил и Методий“- I, II, III степен. За театрални постановки е отличен с бронзови, сребърни и златни медали и лауреатски звания. В творческата му биография се вписват над сто театрални и сатирични спектакли, поетико-музикални рецитали и множество програми. 
   През сезон 2001 – 2002 поставя на елховска сцена комедията „Жена за 160 франка“ от Евгени Лабиш. Спектакълът печели трета награда на Националния фестивал на комедията в гр. Тополовград. 

  • Велко Кънев

Велко Христов Кънев е роден на 31.07.1948 г. в гр. Елхово. Основното и средното си образование завършва в родния си град. Тук се заражда и голямата му любов към сцената. Самородният му талант е открит от режисьора Стойчо Стойчев, който още като ученик му поверява главни роли в самодейния театър. 
   През 1973 г. завършва висшето си образование по актьорско майсторство в класа на незабравимия Апостол Карамитев. До 1979 г. е актьор в Сливенския драматичен театър и Държавен сатиричен театър. От тогава с изключителна всеотдайност служи на най-големия български храм на Мелпомена – Народния театър „Иван Вазов“.
   Първият му игрален филм е „Всички и никой“. В продължение на тридесет години е играл в над 40 филма, най-известни от които са „Мъжки времена“, „Бон-шанс, инспекторе“, „Матриархат“, „Оркестър без име“, „Да обичаш на инат“ и др. 
   Един от водещите актьори в Народния театър. През 1994 г. е удостоен с наградата Аскеер за ролята си в постановката на Константин Илиев „Великденско вино“. Основател и доайен на клуб „НЛО“. Творческата му биография е белязана и с успешния дебют като режисьор. 
   Любовта към родния си град изразява в дарения, множество представления, обсъждания. филмови премиери и концерти, проведени по негова инициатива в Елхово и неоценимата помощ, която оказва на местния самодеен състав. 

  • Атанас Чунчев

Атанас Пеев Чунчев е роден на 28.04.1937 г. в с. Момина църква, община Средец. През 50-те години работи в МТС – Елхово, като комбайнер и механик, механик в ЗАЕЧ, „Елпром“, първи директор на завода за биоконцентратни смески „Янчо Бакалов“/Фуражен завод/, зам. председател на изпълнителния комитет на Общинския народен съвет от 1979 г., а от 5 юли 1985 г. е негов председател. 
   Избран е за депутат във Великото народно събрание от 10 юни 1990 г. 
   От 27 октомври 1991 г. до 1 ноември 1999 г. е кмет на община Елхово. 
   Значителен е приносът на г-н Атанас Чунчев за изграждане на икономиката и техническата инфраструктура на общината през последният четвърт век, както и цялостния му принос в обществения и политически живот в община Елхово. 

  • Нико Попов

Г-н Нико Христов Попов е роден на 3 юни 1927 г. в с. Малко Шарково, общ. Болярова, обл. Ямбол. 
   Трудовия си стаж г-н Попов започва като нередовен учител в с. Странджа през 1946/1947 година. 
   След завършване на Институт за прогимназиални учители в гр. Бургас, той е назначен като учител в гр. Болярово, където работи от 1950 г. до 1952 година.
   Следва отбиване на военна служба.
   От 20.08.1955 г. до 03.06.1987 г. е учител по музика в Гимназия „Свети Климент Охридски“ – гр. Елхово, където се пенсионира. 
   След пенсионирането си работи две години в ОУ „Свети Паисий Хилендарски“ – гр. Елхово и година и половина в Гимназия „Свети Климент Охридски“ – гр. Елхово. 
   Дългогодишен преподавател по пеене, основател на фанфарните оркестри в град Елхово и ръководител на различни хорове(женски хор „Яница“,  смесен хор към читалище „Развитие“, хорове към ДНА, детски и ученически хорове и др.), господин Попов отдава целия си живот на музиката. Продължава да работи като диригент на хор „Тунджански напеви“(създаден през 1985 година) към читалище „Развитие“ – гр. Елхово. 
   Безбройни са участията на фанфарните оркестри и хоровете ръководени от него. Не по малко са и наградите. По-значимите от тях са:
– Златен и бронзов медал на Пети републикански фестивал на художествената самодейност 1979 година с женски хор „Яница“ и смесен хор към читалище „Развитие“; 
– Златен и бронзов медал от Шести републикански фестивал на художествената самодейност 1984 година с хоровете на ДНА, Пионерски дом; 
– Грамоти и звания „Носител на почетния знак“ и „Лауреат“ от Старопланинските събори „Балкан фолк“ – Велико Търново;
– Второ място в „Орфеево изворче“ – Стаза Загора 2005 година;
– Първо място във фестивала „Славееви нощи“ 2006 година в Айтос;
– Голяма награда във фестивала, посветен на Стоян Гагов през 2007 година;
– от 2002 до 2006 година – първа награда при прегледите на Военните клубове от цяла България, а през 2007 година – Специалната награда и др.
   Човекът и творецът Нико Попов и наградите, които той печели през годините са още едно доказателство и признание за върховете, които е покорил: 
– Орден „Кирил и Методий“ – II и III степен;
– Диплом за диригент – 1951 година;
– Удостоверение за категоризация №514/9 – първа категория художествен ръководител на музикален самодеен колектив – 1970 година;
– Диплом и носител на почетно отличие от Окръжен център за художествена самодейност – Ямбол – 1978 година.
   80 години живот, изпълнен с музика.
   60 години творческа дейност. 60 години поривист творчески живот. За три поколения елховци името на Нико Попов е синоним на музиката и песента.
   Очарован от музикалния талант и диригентското майсторство на нашиясъгражданин, Филип Кутев възкликва:
„Това е консулът на българската народна песен в елховско!“