На 21 януари тържествено бе отбелязана 135-тата годишнина от освобождението на Елхово от турско робство с церемония по поднасяне на венци.
На този ден жителите на община Елхово изразяват своята признателност и почит към освободителите, отворили нова страница в историческият път на града. С едноминутно мълчание и свеждане на глава присъстващите почетоха паметта на героите дали живота си за освобождението на Елхово.
В знак на признателност към подвига и саможертвата венци положиха Общински съвет Елхово; Кмет на община Елхово; Регионална дирекция гранична полиция Елхово; Районно управление на полицията Елхово; Общинско ръководство на политическа партия Граждани за европейско развитие на България Елхово; Общински съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва Елхово; Общински съвет на Българска социалистическа партия Елхово; Общинско ръководство на политическо движение Социалдемократи Елхово; Общинска земеделска дружба на Земеделски народен съюз Елхово; Градски клуб на пенсионера Елхово; Професионална гимназия “Стефан Караджа” Елхово; Гимназия “Св. Климент Охридски” Елхово; Основно училище “Св. Паисий Хилендарски” Елхово и Основно училище “Св. св. Кирил и Методий” Елхово.
Средновековно Елхово е едно от първите български селища, паднало под турско робство по долината на р. Тунджа и след почти 500 години то е и едно от последните освободени. В изпълнение заповедта на главнокомандващия, кавалерийски дозор, вероятно от 23 донски казашки полк, по десния бряг на р. Тунджа, през Къзъл-агач и Хасан беглий /дн. с. Изгрев/ се насочва съм с. Вакъв – Адрианопол. Поп Върбан споменава точната дата на влизане на първите руски части в околностите на Елхово и това е 8 януари 1878 г., същият ден, в който ген. Струков със своите 51/2 ескадрона влиза в Одрин.
На 8/21.01.1878 г., с влизането на предните руски части в Хасан-беглий и Къзъл-агач, в двете селища, след 500 години настъпва часът на избавлението. Следите от грабежите, издевателствата и погромите над Елховско личат месеци след подписването на Сан-Стефанския мирен договор. Бесарабският българин на руска служба, поручик Кисов от 3-та опълченска дружина минава два месеца след подписването му през Елхово, заедно с приятеля си барон Клейст. Очите му виждат следната картина: “…Ако в тия места и да не бяха ставали битки, ако черкезите и башибозуците и да не бяха тук толкова върлували и проливали кръв, но населението, гръцко и българско, при все това и тука беше твърде оголяло. Турците от съседните села и войските, които преминавали от тука, били оплячкосали всичко, каквото намерили…”.
